СЪХРАНЯВАНЕ НА НЯКОИ ЗЕЛЕНЧУЦИ ПРИ ДОМАШНИ УСЛОВИЯ – ЧАСТ 2
Арпаджика трябва да бъде предварително добре просушен, здрав, чист и без механични повреди. Насипва се в щайги на пласт около 10 см, които се нареждат една върху друга в хладно, но сухо помещение. Високата въздушна влажност причинява загниване и бързо прорастване на луковиците. Когато луковиците замръзнат, не бива да се пипат, тъй като се повреждат, а се оставят да се размразят постепенно, при което не се повреждат.
За съхраняване се избират здрави, чисти, без механични повреди, със запазени покривни люспи и с добре затворени шийки луковици. Когато лукът ще се съхранява в насипно състояние, лъжливите стъбла се отрязват 3-4 см над луковиците, след което луковиците се подсушават и се насипват в щайги, които се подреждат в сухо и хладно помещение. При евентуално замръзване луковиците се размразяват постепенно. Лукът се запазва много добре и на сплитове.
Луковиците трябва да бъдат добре подсушение, здрави, чисти, без механични повреди и добре “облечени”. За съхраняване на сплитове луковиците се сплитат по 50 броя малко преди пълното изсъхване на листата и лъжливите стъбла. След това сплитовете се сушат под навес. След като изсъхнат, те се закачат или се нареждат един върху друг на дървена скара или етажерка. За съхраняване в насипано състояние луковиците се поставят под навес до пълно изсушаване на вътрешните кожести люспи, след което се изрязват корените им и лъжливото стъбло(4 см над шийката) и се насипва в щайги, кафезите или торби.
Помещението, в което ще се държи чесънът, трябва да е сухо, а температурата да не спада под –3 градуса (C). За да се запази от замръзване, добре е чесънът да се покрие.
Лъжливите стъбла на праза трябва да бъдат здрави, свежи, пресни, почистени от сухи и загнили листа и без механични повреди. Листата се подрязват до 25см над лъжливото стъбло, а корените – до 2 см от дънцето.
Празът се съхранява на открито до пролетта. За целта се прави леха, широка до 1,5 м, в която се оформят бразди, дълбоки 30-35 см. Във всяка брезда се нареждат два реда растения, изправени и зарити с почвата на предната бреза. При трайно понижаване на температурата лехата се покрива допълнително с 15-20 см пласт от едра суха слама, рогозки или царевичак.
Към подгрупата на Кореноплодните култури спадат:цвекло, моркови, картофи, цикория и др.
Съхраняват се с изразяни до челата листа, сортирани, чисти, но немите, здрави и без механични повреди. Кореноплодите на целината трябва да са почистени напълно от страничните корените, а корените в основата да са изрязани на 2-3 см от кореноплода.
Алабашът за съхраняване трябва да е с отрязани листа но с корен.
Кореноплодите и алабашът може да се съхранява в плитък ровник. За морковите ровникът се прави широк 0,8-1 м и дълбок 20 см а за останалите – широк 0,6 – 0,8 м и дълбок 10 – 15 см. Кореноплодите се нареждат на пирамиди в няколко реда, изолирани с 2-3 см прослойка от умерено влажен пясък или лека песъчлива почва. От външната страна кореноплодите и алабашът се нареждат с челата навън, а отвътре – свободно. Салатното цвеклото, пащърнакът и алабашът се редят без пясъчна прослойка. Височината на пирамидата трябва да е 40-50 см. Ровниците се покриват с 10-15 см почва, при понижаване на температурата – и с 10–15 см слама, а по късно – отново с почва, но вече 20-25 см. Общата дебелина на покривката трябва да е около 40 см. В ровници кореноплодите се запазват от края на октомври до крея на март.
По-малки количества кореноплодни зеленчуци може да бъдат съхранени в пластмасови торби в избени или в други складови помещения.