Видове органичен тор (Част 1). Оборски тор
Оборският тор е най-важният органичен тор, който се получава във всяко земеделско стопанство.
Оборският тор съдържа всички хранителни елементи, от които се нуждаят растенията, и затова се нарича пълен тор. Богат е и с микрофлора, която спомага за разлагането на растителните остатъци и превръщането на неразтворимите органични съединения в лесно усвоими от растенията хранителни вещества.
За зеленчуковото производство оборският тор е не заменим. Използва се още при разсадопроизводството, където взема главно участие в зареждането на парниците, влиза в състава на торово-почвените смески и при направата на торовите саксийки. Използва се за основно наторяване на почвата за домати, пипер, спанак, картофи, зеле и др., а така също и за гнездово наторяване на краставици, тиква, дини, пъпеши, домати и пр. В прясно състояние от говеждите извержения се прави шербет, с който се подхранват културите през време на вегетацията им.
Съставът на оборският тор варира в доста широки граници в зависимост от вида на животните, от храната и възрастта им, от начина на използването им и др.
Торта от някой животни, като овцете и козите е по-богат с хранителни вещества, отколкото на някой други животни, като свине, говеда и др. Животни, хранени с концентрирани храни, дават по-богати с хранителни вещества тор, отколкото хранените с сочни (воднисти) храни. Торът от млади животни е по-беден от получен от стари животни. От работните животни се получава по-богати тор, отколкото от продуктивните.
Постелята, която може да бъде от различен произход (слама, шума, торф, талаш, мъх, отпадъци от растения и др.), също влияе върху съдържанието на оборския тор както със своя състав, така и с количественото участие в състава на тора. Количественото участие на постелята в тора през зимата е по-голямо, от колкото през лятото.
Органичен тор за зеленчуци - ГРАДИНКАТА Verdure
В зеленчукопроизводството се използват следните видове оборски тор
Употребява се за основно наторяване на почвата. Процесът на разлагането на тора не е завършен. При разлагането му в почвата той подобрява структурата и увеличава поглъщателната и способност. Това от своя страна създава благоприятни условия за развитие на зеленчуковите растения и за задържане в почвата на лесно разтворимите вещества от измиване.
В градинарската практика най-често се изважда при чистенето на парниците и се използва за торене на зеленчуковите култури, за правене на торово-почвени смеси при отглеждане на зеленчуковия разсад, за приготвяне на торови саксийки и пр. Употребява се за гранулиране на суперфосфат и много често за гнездово торене на зеленчуковите култури.
При зеленчуковите култури оборският тор се внася в различна степен на полуразложеност.
Запазване на хранителни вещества в оборския тор през време на разлагането в най-голяма степен зависи от начина на съхраняването. Когато е натрупан на рохкав куп, торът се “запалва” бързо. Под влияние на микроорганизми той започва да се разлага на по-прости съединения, при което се отделя голямо количество топлина. Температурата в него може да достигне до 60 – 75°C. По-бързо и по-силно се “запалва” оборски тор, който е по-богат с азот. Такъв тор е конският. При разлагането на тора бактериите превръщат целулозата в белтъчини, като свързват азота (във вид на амоняк и аминокиселини) с окис, метан и вода. Въглеродният двуокис и метанът са газове и излетяват, а водата се изпарява.
Оборският тор трябва да се съхранява така, че да се избегне излетяването на съдържащия се в него амоняк и да се създадат условия за нормално и правилно протичане на процесите на разлагането без загуба на азот. Това се постига, като ежедневно един или два пъти събраният в обора тор се изкарва и натрупва в торище или на трамбувани площадки край оборите или на нивите на големи фигури. Тъй като в зеленчуковите градини се употребява много оборски тор, за препоръчване е край парниковото отделение да се направят такива площадки или торища, а също и в самите градини, където натрупването на тора се извършва през цялата година.
При натрупването оборският тор трябва да се нарежда и притъпква, за да се изпъжда въздухът от него и да прилепват частиците плътно. Това става с тежък валяк, с трактор с животни или с крака.
Както прекомерната влажност, така и изсушаването на оборския тор са нежелателни и свързани със загуба на хранителни вещества. Влажността му трябва да е умерена. Сухият тор се овлажнява чрез заливането с торова течност. Обратно, преовлажненият тор се примесва със суха слама или плява. Подобрява състава му и спомага за по-бързото му разлагане.
За намаляване загубата на азот при съхраняването на оборския тор някои специалисти препоръчват да се прибавя към него по 2—3% суперфосфат, който действа за свързването на амоняка в амониев фосфат. Освен това такъв оборски тор е бога с фосфор и е по-пълнодействащ от обикновения. При нареждането на тора в торището или на фигури на площадката се следи да не се създава голяма повърхност; фигурата трябва да бъде висока 1,5—2м и от горе равна, като се увеличава равномерно в дължина и широчина. Завършената (оформена) част се покрива с отпадъци, пръст, шума и др.